1.     Паскалов Георгий Захарьевич – научный сотрудник физического факультета в Университете Лос – Анджелес (США); главный научный сотрудник в компании Hydro Enterprises (California).

2.      Павел Петрович Бырня – основоположник истории и археологии средневековой Молдовы.

3.      Негру Домника Васильевна – заслуженная артистка РМ – солистка Государственного Академического Ансамбля «ЖОК».

4.      Калинков Георгий Иванович (1861-1925) – министр в Бухаресте, политический деятель в Софии (Болгария).

5.      Каламанов Иван Георгиевич —  трёхкратный чемпион МССР по волейболу, мастер спорта и другие.

6.    Папуров Антон  Иванович   -   председатель к-за Ленина   с.Твардица  Герой Соц.Труда

7.     Парликов Пётр Михайлович –председатель ПК «Твардица»,    отмечен наградами: медаль «за трудовую доблесть»,  орденом «Знак Почета», высшая награда РМ «Орден Республики», член Верховного Совета МССР.

8.       Паскалов Владимир Степанович - председатель  к-за Ленинский путь с.Кортен  Герой Соц.Труда      

9.     Пармакли Савелий Михайлович - бригадир к-за  Красное знамя с.Валя-Пержей  Герой Соц.Труда

10.     Паскалов Захарий Георгиевич   -  бригадир  ПК  Твардица   Герой Соц.Труда

11.    Степан Савельевич Желяпов – Врач высшей категории  признанный специалист в военной и спортивной медицине. Украина 

12.  Георгий Саввович Желяпов  - в начале 90-х, избирается генеральным директором Молдавской ГРЭС.

13.  Папазов Фёдор Иванович – один из лучших наездников СССР. На чемпионате СССР в 1952 году на 4-х летней кобыле Олимпиаде занял третье место!   

14.   Мурзаков Григорий Иванович – заслуженный работник    Культуры МССР, в 2005 году получил высшую награду Республики Молдова.

15.  Бельчевичена Анна Захарьевна – награждена золотым значком «Почетна значка»; присуждено звание «Отличный работник Культуры РМ»; награждена медалью «Om omerit».

Георги Калинков е от онези бесарабски българи, които се включват в изграждането на съвременна България след нейното освобождаване от Османската империя през 1878 г. Той се впуска активно в политическия живот на страната и е сред основателите на Демократическата партия в България, която “има шанса да привлече в редовете си личности, отличаващи се със своята ерудиция, с политическия си и личен морал, с чувството си за обществена отговорност, с поведение, белязано с рядка за времето политическа толерантност” .
Георги Калинков е потомък на български преселници в Бесарабия след Руско-турската война (1828–1829 г.). Роден е в село Твардица в рода на Стайкови. Завършва Кишиневската класическа гимназия, а след това продължава образованието си в щридическия универсиет на Новорусийския (Одеския) университет. След две години се премества в Женевския университет, където се дипломира като юрист. Практикува професията си, като работи няколко години като адвокат, но неговите стремежи е стигат до тук и той успява да защити дисертация за търговските дружества в университета в Брюксел и получава титлата „доктор по право”. След това Георги Калинков се завръща в София, където работи като адвокат в продължение на двадесет и пет години. Той се жени два пъти. С първата си съпруга Клавдия имат две деца – Мария и Иван-Васил, а с втората си съпруга Екатерина нямат деца . Освен че е известен сред тогавашната столична общественост, Георги Калинков става заможен човек. Притежава дом в центъра на София, а в съседство купува две отделни къщи за двете си деца. Притежава и фамилна вила в днешния курорт Боровец. Днес на мястото, където някога е бил домът на Г. Калинков в столицата, се намира софийското кметство.

Къщата на д-р Георги Калинков (ул. „11 август“ 4), 1909 г.

Политическата кариера на д-р Г. Калинков е също толкова значителна, колкото и професионалната. Четири пъти е избиран за общински съветник в Софийската община, а от юни 1908 г. е избран за депутат в XIV Обикновено народно събрание от листата на демократите, които формират самостоятелно правителство в началото на 1908 г. В края на депутатския му мандат той е предложен от министъра на външните работи и изповеданията Александър Малинов да оглави българската легация в Букурещ (Указ № 32 от 30 ноември 1910 г. цар Фердинанд) . На 23.XII.1910 г. Г. Калинков получава акредитивните си писма и заминава за Букурещ. Началото на мандата му като пълномощен министър в Румъния е белязано с падането на кабинета на Ион Братиану и съставянето на нов кабинет от П. Карп в края на 1910 г. и това забавя връчването на акредитивните писма на новия български посланик на румънския крал Карол I.

Д-р Георги Калинков като пълномощен министър в Букурещ

По-късно д-р Калинов ще напише книга за дипломатическата си дейност в северната ни съседка по време на един от най-трудните периоди в двустранните отношения между България и Румъния. Информация за работата на пълномощния министър в Букурещ се съхранява в Централния държавен архив в София – в личното му досие . Дипломатическите документи, свързани конкретно с дейността на пълномощния министър, са недостатъчни да се анализира в дълбочина неговата дипломатическа кариера, като съществена част от документите са на латински език, а друга част са шифровани телеграми. Въпреки това може да стигнем до извода, че д-р Г. Калинков успява да изгради добра политическа и дипломатическа кариера, за да се открои като виден български общественик и предприемач.

Папазов Федор Иванович

 

Папазов Фёдор Иванович – один из лучших наездников СССР. На чемпионате СССР в 1952 году на 4-х летней кобыле Олимпиаде занял третье место!
Награждён почётной грамотой самим Маршалом Советского Союза Будённым С.М.