Български свадбени традиции и обичаи в Твардица, Р.Молдова

Искам да се споделя с един традицонен свадбен обряд в Твардица, в който 41 година съм приемал участие като музикант.

 Сватбата по своята същност е празник не само на семейството, но и на цялото село или махала. За нас българите и не само, най подходящето време за правяне на свадби е през есента (по Димитров ден) и зимата (по Иванов ден), тъй като през пролетта и лятото, хората се заети със земледелски работи.

 Ние твърдичане, също имаме много интересни свадбарски обичаи и традиции.

 Най първо се начева от сватуването на младите и оговаряне за датата на свадбата. За ден до свадбата, в дома на момата се прави прощална "момина трапеза" - "момино хоро", едновременно в дома на младоженеца се прави ретуалнотому "бръснате"и прощаване с другарите.

 В миналото, свадба се е правила само в неделя. Рано сутринта в свадбения ден, семейството на младоженеца става рано, за да сложи трапеза за роднините и гостите, защото те трява да бъдат усмихнати и весели цяла свадба.

 Преди да тръгне свадбеното шествие , най първо годеникя се сбогува с родителите си - покланя се и целува им ръка. После майката на младоженеца дарява всички свадбари, пръска жито и излива вода напред свадбата, да е добър и щаслив живота на младоженците. Свадбеното шествие се движи първо към кумът, перви е «заложникът», който носи бъклицата и калесва с вино, бърза да извести за престигането на сватовите. Кумът посреща свадбарите с добра трапеза.

 Всички хапват, пийват от кумовата ракия, изиграват няколко хора и тръгват към невестата. Моминия род посрещта младоженеца и свадбарите и със много смях и шеги протича допускането на момковите сватове до невестата.

 В крайна сметка сватовите не само се допуснати до булката, но и се посрещани с «добре дошли». После в дома ретуално се провида «прибулене».

 След като невестата е пребулена, деверът я извижда на двора и тя се прощава със своите родители и близки. Това е особенно емоционално преживяване за всички.

 С бавен ход и под звуци на обредни песни, младоженците тръгват към портите. Преди да излязат, невестата се обръща и се покланя три пътя към къщата. Церковната венчавка, е неразделна част от традицоионната свадба.

 В храма не влизат всички сватбари, а най важни обредни лица – младоженците, кумовите, зълвата, деверат и старите сватове.

 По време на ретуала, останалите сватбари играят хоро и се веселят.

 Преди да започни ретуала по посрещането на младите в дома, свикървата и «помайчимата» изиграват «очистваща ръченица», със свешти около младите, тъй като невестата идва от чужд дом и изварвяла е дълак път и може да носи нещо «лошо».

 На прага в дома младите се посрещат от свекара и свикървата с хляб, сол и вино. «Побащима» над вратата пиши със един нагорен прът каквото обещават и каквото ще дават гостите за напрет на младоженците.

 След като посрещнат младите в момковия дом, идва ред за свадбената трапеза. Първата наздравица на трапезата се дига от кума, той благослови младите и им пожелава хубав живот. Важен момент от трапезата е даряването.

На дара се отговаря с дар ( събиране на "кръста") – младоженците получават подаръци и пари. Като гостите се нахранят, дълго време се играят хора, ръченици и сватбарите се веселят до сутринта.

 След полунощ или дори призори, музикантите тържествено изпращат кума, а младоженците отиват в камарата на първата си брачна нощ.

 След ноща, на която се е държало в миналото, идват следсватбените обичаи и традиции: ходеното за вода и извидане младата "булка-невеста" на кладенеца, «отбулването» на невестата и "поврашките"- след свадбените гостувания на младото семейство у момините родители.

 Съхраняването на живота и продължаването на рода, са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник.

(снимките от личния архив).

Г.Димов