вс, 6 декабря 2020
EUR20.9577
USD17.2805

ЖЕРТВА НА ПАУЗАТА

     Юли. Пек невероятен.По твърдишкия кър житото узряло и чака вършитбата. Твърдичани не се маят. Комбайните и тракторите вече влязоха в полето «над чучура» . Край бригадния стан на втората  полевъдна бригада прахуляк и шум – вършее се житото. Сал шестдесетгодишният селски свирач на кларнет и заедно бригаден сварщик  Гицата Шарков не се напрягат в труда си, защото машинарията работи изправно. Да се ремонтира нема какво и дядо Гица почива в очакване на нова работа. Жарата го омаила и той спи под един шопрон.Не го тревожи близкият шум от комбайните и даже… май, че наопаки – в съня си вижда нещо весело и игриво. Кузнеца дядо Таню Сибиряка стои над сънуващия и се смее. Дядо Гицовите ръце прегърнали горелката на гърдите ( да не се пошегува някой да я вземи) и пръстите му бързо свирят някаква си музика. Сякаш беше на една от стотиците селски сватби.

    -Хайде, Гица, стига свирня - бутна го Сибиряка по рамото. – Пладня иди. Трябва да скумеками* по една чеша винци за нашите кърските хора. Прекъсвайки «сватбата» Шарков се ококорва, и като разбра през съня си за вино - бързо остави горелката.

     Къде се продава хубово винце не е голяма тайна, сал че дядо Гица още не е ходил там. До сега, когато им се е пиело, провождали на Горния край при  една млада вдовица някой по-млад от бригадата, ама днес работата е друга.Всичките са заети в къра. Трябва да иде «хайлакчията» дядо Гица. Той не се артачи. Защо да не направи добро дело. Хем и той ще пийне.

    Сибиряка (родът им прякоросан тъй още от стародавно време и никой от тях не може да обясни според какво им казват тъй) подава на дядо Гица торбичката с празна банка* и му заръча да мирува пред вдовицата. Нали се разбира, че то  по шега казано.

   - Како ли… аз… моя…да… напрая…на …старешки… години, -  отвърна бавно,с дълги паузи помежду всяко слово, както обикновено си хортува  Шарков и се подпъти към селото.

    Лятното слънце беше върло изгряло.Червен от жега и от многогодишно надуване на клането дядо Гица отиваше за вино. На душата му беше весело – времето дава ръка за вършеене, техниката работи изправно, ето и пладня наближава, а там може да се хапне и да се сръбне с хората. Свирнята му влязла вече в червиша на тоз «кавалжия» и той както вървеше, начена тихичко да си подсвирква с уста една ръченица.

 

    Върна се с вино, ама слисан. Едната му страна беше по-алната* от другата. Събралите се да обядват трактористи и комбайньори забелязаха тъз промяна в сварщика и наченаха да го закачат:

 - Какво стана, дядо Гица? Мяза му, че ти си поиска от вдовицата?

 --Исках  си… сал… вино…пък … получах… и друго, - изтегли няколко слова бития сварщик.

    Като изпи една чеша вино начена да казва, как ходил при младата вдовица на горния край.

    Раздъхан и росен по челото пристигнал Шарков до врачкАта, зад която се продава  вино и извикал: - булка…булка,- както е привикнал бавно, с дълги паузи помежду словата. Излязла една хубавица, чевръста, ръкавите й  възпретнати - от някаква  покъщна работа се е откъснала и наближила до дядо Гица. Дигнала веждите на стареца: да казва какво иска.

  - Булка… нема ли … да… мой… да ми… дадеш… … …

Паузата се разпънала много дълго, пък неприличната мисъл на вдовицата наопаки -пристигнала трагично скоро и тя зашлевила един здрав  шамар на дядо Гица.

  --Ти не ме разбра. Вино искам да купя ! -  вече по-бързо казал  Шарков и подал торбата с банката.

Засрамила са  вдовицата, когато разбрала, че сбъркала, но шамаря бил вече отпуснат за дядо Гица  и той тъй си остана в твърдишкия  фолклорен хумор като «жертва на паузата».

Дмитрий Балтажи

пт, 20 ноября 2020 История